автор: PetarPJ

Сградите,
вперили погледи в мене,
ме дебнат –
безизразни сиви палачи
разтрисат
бетонни туловища
с цел да ме смачкат,
настръхвам
от скърцане –
лампите гаснат
в прозявка на вятъра,
бягам по улица,
сгърчена
в мрачната хватка на сградите,
тясно е...
спирам в средата,
а краят на вятъра
блъска с юмруци в гърдите ми,
тясно е –
сградите само на дъх разстояние,
въздухът в мене
не стига,
безветрие,
тихо е,
вдишвам последно –
моментът е дълъг,
когато
си само на крачка от края.

А краят така и не идва.