автор: daro

Заседнал на моста –
моста на въртележките,
въздишам и пиша(м).

кап
кап
кап
на твърди слюди
капе срама

капкомер
отмерва
лудостта

ха
ха
ха
присмя се дървото

Тълпата сниши си листата.
Кралят раздаде навред
сливи
за остатъчна чест!
(това не беше ли смет)

Но клонът се скърши.

Изникна рязък Гаврош
по пъп и кожено яке
и пръсна глагол:
Ебати –
цинизмът е гол!

И до костите се вразумих –
в мозъче на риба.

На дървото или на моста,
отсам брега или на прага… все тая.
Висиш.
И чуруликаш с квадратния език,
когато в мисълта ти
е заседнала сачма
с размерите на мозък.

Човече, не ме приемай за отчаян.
Едно от състоянията на водолея
(винаги съм знаел)
е леда –
напълно непознатия ни свят.