Тишината се събуди.
Вятър с облаче се сби,
че глава си с теменуги
то окичило в зори.
Мълнии..., бе кратка хватка,
облаче се натъжи.
Падат тежки по палатката
кехлибарени сълзи...
Стига вятър непослушен
облачето тормози,
че омръзна ми тук сгушен
да седя... и все вали.