автор: secret_rose

Изронихме си думите... Мълчим.
Мълчим като недогорели свещи.
Издъхваме сълзите яко дим
и помним само саждените срещи.
Ти беше кривоглед, и сляпа аз.
Очерняхме ръцете вместо ласка.
Не знаехме от що умира в нас
и колко са съдбовните ни маски.
Втеснени. Непотребни друг за друг,
решени да надвием, до победа.
Но времето остави ни, и тук
сега мълчим. И влюбено се гледаме.
И влюбено се роним в стихослов,
досущ строшена, тънка броеница.
Броим се и мълчим. И е любов.
От тази, на простреляните птици.