автор: hana

Върху спомени-въглени
стъпвам днес…
Върху разпалена болка…
Зная – не ми прави чест
да се разголвам толкова…
Парят хорските хули
под нозете ми боси.
Във душата нахлули,
ме премазват въпроси:
На къде от сега?!
Свойто минало стъпках
и крадлива нега
ме превзема на тръпки…
На какво от сега
ще се стоплям в дните
на горчива тъга
и надежди разбити?!
За какво?
Докога?
И защо от сега?...
Върху спомени-въглени
стъпвам днес –
да надкрещя болката,
да задуша себе си,
да не се питам толкова…
И макар, че го пъдих през вопли,
нещо вътре в мен е звучало –
Дано има в пепелището топло
упорита искра за начало!