Зад източният бряг на тишината
пониква сноп от зряла светлина.
Блести със сила вечна и позната.
Искрящо-златна е, и както е била.
По северният склон на снеговете
се спускат непреклонните мъгли.
На края на студа надежда свети,
след нея всички зими са реки.
От южният простор на топлината
вселени от безбрежности извират.
Във своята просторност необятна
безкраят на копнежите побират.
На западният праг на тъмнината
зад кървав залез вечността гори.
Синя млечност е загърнала земята,
началото от своя край ще сътвори.