автор: 6ureia

"Свободата е робство."
Дж. Оруел

"Аз не искам да бъда Аз, искам да бъда Ние."
М. Бакунин



Азът мой в окови се гърчи,
прикован от безлична реалност
към града от Бетонна сакралност;
таз фаталност
за Азът ще свърши,
щом градът го сломи и прекърши,
щом започне безлично да вие
с гласовете на не-Азът: Ние!

Окови:
мостове,
които не свързват два бряга;
клетка,
от която никой не бяга;
въже,
на което
всеки сам прави клупа;
дума-
лъжовна, без смисъл, нечута...

Оковите-
тежки, железни.
Мостовете-
водят към бездни.
Клетките-
вътре в телата.
Въжетата-
стягат душата.
Думите-
вкарват лъжите
на всички лъжци във ушите.

Ще бъда ли нявга свободен,
щом целият свят е поробен?

Бленувам да ида там дето,
небето
се слива с безкрая
и струи отвред свобода...
Ще бъда ли част от това?
Аз не зная...

Аз явно роден съм каторжник:
безбожник
в окови,
вървящ по мостове
които дори не свързват два бряга,
а водят към бездни
и всичко там чезне;
Със клуп на врата,
с лъжа на уста
аз бягам към свойта Божествена клетка,
и давам си сметка
че туй ще е края
на моето Аз...
Ах, как го желая!...

...Да бъда изцяло, извечно заробен:
тогава ще бъда свободен!