Съвет ми дайте: за какво да пея
във тоя свят зъбат и нечовешки,
където всеки честичко се смее
на чуждото нещастие и грешки?
Свят, в който хора, станали богати
като без срам са крали милиони,
ни учат да пестиме от храната
и притчите за прошката да помним.
Магнати се замерят с компромати,
заливат ни с омраза и раздори,
навсякъде гъмжи от гьонсурати
и всеки пак за кокала се бори.
Моралът, който трябва да е знаме,
е станал кърпа втора употреба.
Уж цел е за бунтари и избрани,
а с него само трият си ръцете.
... Но в нещо щом открием красотата
(животът не е само политика),
в миг трепва, поотпуска се душата.
Не пее, само тихо тананика.