автор: tzvetcomarinov

Найден се отпусна рязко и тежко върху трикракото столче. Не го правеше често, затова не остана незабелязано от двете жени край паралията. Едва ли го стори от умора в нозете, друго трябва да стягаше душата му. Станка побърза мълчаливо да
премести още хляба до неговата десница, а майката не дочака снахата и сама пробута паницата. Той е стопанинът на къщата, нека бъде негова и първата хапка за вечерята.
И други младежи от селото оставаха рано сираци по волята на живота и бога, но за кратко време се отърсваха от мъката и хващаха юздите на всичко покрай тях. Синът й стана още по-плах и несигурен след смъртта на бащата. Такъв го знаеше тя и в годините, когато едвам и с повечко думи, успяваше да го накара да излезе на улицата или поляната, да поиграе с деца от махалата.
Найден сега хвана бавно, сякаш не виждаше лъжицата пред себе си. Изглежда онова, което отиде към гърлото му, да изтика думите дето са били вътре.
- Разправят, че някой е затрил Дели Кадир - изрече толкова тихо стопанинът на дома, че другите едвам го чуха. Говореше сякаш се страхуваше да не му чуе гласа още някой, когото той не е забелязъл. Видя, че такъв няма и тогава продължи все така приглушено и почти страхливо. - Тялото на османлията не са намерили, а овчарите от къшлите видели неговия кон. Дошел е при тях, но върху седлото нямало ездачът му.
- Боже господи, - побърза да се прекръсти майката. - Пак ще се развилнеят поганците. Вярно, не беше никак свестен човек, ама сега заради него, ще затрият някоя невинна душа. Господ да ги убие тия поганци.
Стопанинът изпитваше страх и не знаеше, дали трябва. Няма скоро да ходи до къшлите, където вчера другарят на Дели Кадир е смлял от бой двама овчари. Снощи единият го докарали увит в прясно одрани кожи да лежи у дома няколко дена. Пътят за нивата им не пресичаше тая на золумаджийте и пак, не му позволяваше да си отпусне душата до края.
Вчера, когато видя Станка при слога, малко се изненада. Не бяха говорили сутринта, че тя ще ходи там. Онова, което тя му каза го задоволи напълно. Веднага се впусна и в ласки. Любиха се, както през първите дни след сватбата. Беше толкова всеотдайна и гореща, че и двамата забравиха какво е свян. Правиха го на открито, без нито за миг да помислят за чужди очи. Горяха от страст и светът бе престанал да съществува, виждаха себе си. Двамата. Лежаха уморени сетне, преизпълнени от щастие и доволство. По техните вени течеше щастие и нямаше място за нищо друго тогава.
Каза, че е излязла да поработи из нивата, а не взела сечиво и храна за себе си. Неговият стомах беше най-последното нещо за което щеше да се досети, но днес не беше вече толкова сигурен. Станка е тръгнала за нивата да сече поряслъка около нея. Когато продума да ходи в гората, тя каза, ще прескочи до към обяд при майка си. Найден помисли, да попита ли своята кое как е било през деня, но веднага се засрами от намерението си. нали заедно се прибраха в къщи, а да поговори със Станка му се видя лудост. Дъхът на гърдите й бе по-силен от тоя, който идваше към ноздрите му от паницата.
Няколко пропуснати мига спестиха по-големия смут, дето щеше да настъпи в душата на мъжът. Погледнал ли беше съвсем малко по-рано към лицето на своята невеста, непременно щеше да забележи. Приказките на свекървата около това, какво могат да сторят турците заради Дели Кадир, направо вдървиха десницата на младата жена. Стана по средата на пътя по който вървеше лъжицата към нейната уста. Добре, че Станка бързо се овладя и другите не успяха да забележат. С лекота направи изражението си такова, каквото добре познават нейните близки. Само душата и не се подчини толкова бързо на волята, а продължи да рисува картината. Бозави потури гайтанлии. Обуща и отгоре им няколко прясно отчупени клони от храсталака.

Цветко Маринов