автор: PetarPJ

„Представете си:

края на вятъра
милнал ушите ни
с рими от песни на птиците;

градските улици
будни
сред танц на човеци
от целия спектър на етносa;

декари свежест –
гората разбила
костеливите скелети
в бетонните призраци;

в колите замрели
мотори,
на фокус – човекът отново
прохожда;

тая планета
кат‘ цвете
със седем листенца
и всички да дишат
по равно.

А сега си спомнете,
драги мои,
че само си представяте.“