автор: valchebnica

Настъпи нощ, изпълнена с омая,
звездите запримигваха с усмивка.
Самотен лъч сред тъмната ми стая –
единствената нова придобивка.

Нащърбена, луната се отказа
да се търкаля тежко по небето.
Сбогува се със празната ми ваза
и тихичко изчезна зад пердето...