автор: glishev

Отминати пътища търся.
Маршрути, толкова отдавна изоставени,
че вече ги няма по картите.
Пътеки забравени,
напуснати от хилядите друмници,
единствено защото са заобиколни.
О, точно те ми трябват!
Нали във дългото пътуване е смисълът -
вземи метрото
и никога няма
да видиш града.

Да, може да се каже -
аз нямам духа на Колумб
и не търся незнайни посоки,
тайнствени царства, нови пазари.
За своята памет милея.
Свободен съм само из тия предели,
дето дърветата помнят
стъпки на дядовци.

Ръждясал отломък, зарит в треволяка
за мене е лист от строшена корона.
Попадам на стара, изтрита монета
и сякаш във жилите мои възкръсват
отминали слави.
Наследник на щастия, болки, любови,
крехка надежда на мъртви гиганти,
с пръсти усещам в тревата зелена
дъх, що от много далече се връща.