Отиди си! Искам да почувствам
на земята пълното отлитане.
Та небето звездно да избухне
и да тръпнат метеори скрити.
Отиди си! Искам да се мъча
като мъничка мушица грешна.
Отиди си! Искам да заръчам
утре слънцето да ме пресрещне.
Да ме гали то, и да целува
с поглед лъсната плът…
Отиди си! Искам да сънувам
към смъртта неверна своя път.
Отиди си! Ти ще бъдеш в мене
като кълн набъбнал и горчив.
Ще те нося като свято бреме.
Ще боли, но ще останеш жив.
Отиди си! Ала не забравяй
на жената в мен пресипналия глас.
Отиди си! Не, не ме оставяй!
По-добре е да си ида аз!