автор: tzvetcomarinov

"Голям конспиратор, нямам друго мнение- подразни се на ум адвокат Василев. - За повече конфиденциалност ме покани в отдалечен и малък град на делова среща, а колата му се е изтъпанчила пред хотела като портиер и личи от
километър. Хлапе, а не подготвен специалист ще се ориентира, че тук е отседнала важна персона. Останалото ще е резултат на съобразителност и по-разпуснато любопитство".
В дневният бар нямаше диджей и танцьорки, доста е рано за тяхната поява. Ще се покажат, но когато заработи като нощен. До тогава е истинско предимство за разговори като предстоящия. В другият вариант, обиграните очи ще различат лесно в разпищоливият се като селски тузар един от народните представители. Адвокатът беше имал до сега две-три срещи с новото началство, но вече имаше представа за него. Зад привидно деловата външност се криеше истински нервак.
Всяка малко по-сложна ситуация би изтикала отпред емоционалността Василев имаше приятел служил като сапьор. От разговорите помежду им бе запомнил принципа. Към избухливи неща, вниманието да е винаги удвоено.
Картината в заведението е повече от случка, направо интимнопасторална и не привлича нечие внимание. Двама още клиенти са предпочели следобедната тишина на заведението или сега им се налага да бъдат заедно. Останалото адвокатът разчете с лекота. Нали в ежедневието си не се занимаваше единствено с новоизлезли законови промени какво да направи и от какво да се откаже. Още на първата среща за взаимно опознаване, юристът изпита неудовлетворение от новия. И още не можеше да проумее, защо старият изостави общия им бизнес. Василев тогава не посмя да го попита, добре знаеше и спазваше ненаписаните никъде правила. В съдебната зала е допустимо да се зададе глупав въпрос в очакване за умния отговор, но тук нещата изглеждаха по съвсем различен начин.
- Какво ще пиеш? - попита го новият шеф.
Неясно беше, че той е пътувал с кола до тук и така ще бъде и по обратния път. В никакъв случай няма самоцелно да си изработва проблем. Това остава за капак, да провокира дрегера на екип от пътна полиция и сетне да се впуска пред някого в пледоария със съмнителен успех. Може да прибегне до шаблонното за такива случаи кафе, но се отказа. И безалкохолното имаше собствени причини да не присъства на масата му. От напрежението, което напоследък го затиска или просто да е логичен резултат от натрупаното през годините, но лекарите постоянно му обръщаха внимание за кръвна захар. Спонтанно заяви:
- Едно виенско кафе.
Новият шеф го погледна озадачено и с очи посочи своята чаша. Уиските в нея е от оная бутилка, дето момичето зад барплота взема в ръцете си най-рядко. Може би очакваше и новият клиент в заформилата се компания да поръча същото. Защото не скри мимиката си на разочарование, когато чу каква ще бъде. Все такива поднасяше и на местните, които наивно се правеха на тузари.
- Как вървят нашите работи? - попита голямото добрутро.
С това дръпна оная струна в главата на адвокат Василев, която той пазеше акордирана за по-деликатни ситуации. От тях е, щом жицата изтананика в мозъка му цяла увертюра. "Ето го и резултатът. Два месеца няма как сме съдружници, а работите вече станали "наши". Разполагаше и с други тънки струни, за да отреагира по своя начин.
- Нормално, - уведоми юристът с тон, който се полага за докладване пред важно началство.
В отличие от пледоариите, тия разговори имаха своите изисквания. Отговорите да бъдат кратки и колкото се може по-общи и неангажиращи. Продължаваше да не вярва, че за такава дреболия е търкал гумите на своя автомобил чак до малкия град.
- Нека помислим заедно, как да разширим обхвата и клиентелата, вашият досегашен регион е крайно недостатъчен. Работя по въпроса и скоро ще имаме нови такива.
Ето го най-сетне, показа си разкривеното лице и гадостта. В съдебната зала Василев предпочиташе да го слушат много хора, но в тънките работи, дори говоренето на един човек му изглеждаше предостатъчен и дразнещ. Нали всяко разширяване кръга от клиенти и поемането на още региони, влачи подире си цяла поредица от усложнения. Опитът вече му е помогнал да изработи собствен принцип. В сложни дейности, рискът е правопропорционален на всеки по-голям обхват или насилване над времето. Изгаряше от желание за диспут по темата, но се задоволи да каже:
- Трябва да обмислим.
На думи изрази някакво съгласие, но моментално си даде ясна сметка по цялата сложност и подмоли съпътствуващи подобен ход на развитието. Вътрешно е откровено против до крайност, но потвърди. Не заради парите, а от аргументите в ситуацията. Вярно, че искаше да си има от ценните хартийки повече, но не трябваше да забравя железния принцип. Насилва ли се нещо в количеството, непременно връзката с изпълнителите ще излезе по-тънка и от паяжина. Ще се налага да минават повече коли по деликатния маршрут и през митницата за към и от южните съседи. В селото ще се появи нов човек и той едва ли ще бъде от местните хора, както е до сега. Доставчиците от новите райони ще знаят излишно за разпределителните пунктове. Всяка една от тия констатации ще се окаже и бременна от издънки или от появата на нежелателни очи.
Новият шеф говореше като планински поток в пролетното снеготопене, а трябваше да го слуша. И от време на време да подкрепя с кратки, удобрителни фрази. Правеше го с търпение и очакваше оня момент, когато силата на течението ще намалее и тогава вече ще може по-смело да гази във водата. Дали е улучил момента обаче, ще разбере чак от репликата, която ще дойде евентуално при ушите му.
- Трябва да разкрием нови разпределителни пунктове. Не бива всеки да идва при основната база.
Колко лесно се разгадавало, дали тоя отсреща е мислил вече по това. Отговорът е повече от ясен и категоричен. Нищо подобно не е имало. Мълчанието отсреща е продължително и след него се пръкна неопределено.
-Ще го обмислим по-подробно.
Така и не стана ясно, кога ще бъде това сетне. Преди разширяване на дейността или по-късно. Последица от незаинтересоваността на хората. На които изглежда им е все тая от къде ще взимат парите, след или преди броячната машина.

Цветко Маринов