автор: shtura_maimunka

Наистина, таз вечер съм красива,
аз винаги такава съм била!
И съществувам, и съм жива -
не просто някаква жена.

Аз толкова отдавна те очаквах,
пресъхнаха очите ми от взор
и често тихичко поплаквах -
с вълните плачехме, във хор.

Сега съм тук и съм щастлива
положила глава на твойта гръд.
Като река в море се вливам,
а утрото да си остане там, отвъд.

И нека бъдем само двама -
две пишещи поезия деца
(с коси по–бели и от слама),
по пясъка – МОРЕ – ЛЮБОВ – ЛУНА!