автор: dohtora

Защо пролетта дойде
и тръгна си в миг след това?
И знойно лято превзе сърце
и люшна озрели жита?

Защо есента посребри
и моите буйни коси?
Защо есента набразди
безмилостно мойте черти?

Вълшебна шейна!
В таз зимна вечер с теб да летя,
мечтая,
да рея се сред звезди и луна
и стигна най-сетне безкрая.