Веднъж,веднъж в гората,
сред животните във мрака
светулка долетяла.
Тогаз се бухълът развикал:
-Ах,спрете тази светлина!
Убийте я сега!
Ала го прекъснала лисица:
-Нека видим нейната искрица.
Кой ти дава тази светлина?
-Нима е нужна тя?
Ний си имаме луна!
Прекъснал я ядосано вълкът.
Ала прошепнала му хитрата
лисица:
-В очите и ще хвърля прах.
Ще я направя аз за смях.
И тъй,кажи ми,мила моя,
отде еу тази светлина?
-От Бога!
-А ний ,кажи,защо не светим?
-Защото вий сте в греховете.
-Не е вярно,имам си кандилце аз