автор: Iszaard

Щом нещо те смразява, едва ли е любов.
Щом дните ти съвсем се обезсмислят...
И след като строшено е, защо ти е отново
да слепваш невъзможните му истини?!

Сърцето ти измръзна, едва-едва тупти,
но втурна се да търсиш пепелището
на някакви небрежно прахосани мечти,
предвкусвайки в дъха им точно нищо.

Но нищото не е любов и няма как да е.
То нищо е. Но нищо без половина.
Навярно не разбирам! Но твоето сърце...
За миг си представи, че ми е свидно.