Катедрала, иззидана с мъка в скалите извечни...
Само вятър пристъпва на пръсти по хладните плочи.
А под купола точно, на пода в корито със течност,
в златна гробница свети нетленно заспалата обич.
Тя отдавна притвори очи, но дарува ми нежност.
Тази трудна, но всъщност единствено вярна присъда.
Ала билката, що я разбужда безкрайно далеч е.
Ще намеря ли смелост да тръгна сега да я търся?!
Не онази, наказваща строго за дългове сянка,
на която подхвърляме грошове в тежко пиянство...
Аз открих и за миг пожелах да докосна савана
на вълшебната майка на всички родени пространства.