автор: jantreya

Приказка за пораснали деца

През девет планини в десета,
(дали на долната земя)
едва - едва с тояжка крета,
една забравена ламя.
Триглава, сбръчкана и тъжна,
доизвървява своя път
и няма кой да я излъже,
че още плаши се светът
от нейната зловеща сила,
от гадния и дъх горещ.
Пристъпва тя, глави склонила
и не лети, а ходи пеш.
И даже недовижда вече
пътечката сред мрака гъст,
а пещерата е далече.
Дърветата я сочат с пръст,
защото още помнят оня
юнак от горната земя
промушил от гърба на коня
непобедимата ламя.
Тя от тогава е такава.
(уж раната и заздравя)
Душата и е все болнава.
Сърцето и закоравя.
Защото чуден бе юнакът
и тя отвори три усти,
и много дълго после плака
защото той я прелъсти,
отне и ябълките златни
и най-красивата мома.
Пришпори коня и обратно
подгони пътя към дома.
А тя остана победена,
пристъпва бавно и мълчи
с душа докрай изпепелена,
с три чифта любещи очи.

През девет планини в десета,
далече, в долната земя,
едва - едва с тояжка крета,
една забравена ламя.