автор: dara33

Лудият в парка-
тъжен човек, който мачка каскета си
яростно, после го запокитва в лицето на вятъра
и слуша разговорите на листата
и гарваните идващи от отвъдното.
Сам е до дънера.
Вчера отсякоха дървото.
Очите му шарят по зелената плът на поляната,
която напомня увяхваща проститутка от Париж.
Там, в каналите спят откачалки и се продава
плът, като прясно месо на пазара за дребни пари.
Дланите му са обърнати към небето, като легло
чакащо съвкупление между лунна девица и лъв.
Само очите му се въртят, като въртележка...но с
развален механизъм.
Лудият плаче.
В хаос напомнящ накъсана книга.
Парченца живот из въздуха има.
Безпощаден е вятъра.
Лудият плаче за мъртвия свят.
Неразбран и отхвърлен е.
Сам.
Лудия.