автор: apostola

Измъчи го късната есен...
Хербарий от листи направи.
Стопи се живота нелесен
и с времето всичко забрави.

Скова се душата му болна
от белия сняг по полето.
Но тя е от радост доволна,
че облак я вика в небето.

И боса тя тръгна нагоре
към своя си ангел-хранител.
А светло, небето отгоре
й стана духовна обител.

Снегът я изпрати със болка
и с топли сълзи във капчука.
Направи една обиколка
и...горе на Господ почука.