автор: Lss

Не бе оригинална.
По-скоро – банална.
Но влюби се тя в пламък бял.
Преброди полето,
премина морето,
строи своя слаб арсенал...

Тя мисъл наточи,
целта си посочи,
решително тръгна напред.
А той си блестеше,
умът му искреше,
стоеше си тъй - непревзет.

С мираж заслепена
от мисъл втълпена,
тя смело разпери крила.
Уви, изумрудени
в мечти пеперудени,
но всъщност – крила на нощта.

И пламъкът ярък,
безмилостно жарък,
превърна на пепел сърце.
Една пеперуда
с крила от заблуда
умря с обгорено лице.