автор: hana

Боже, колко съм нетрайна!
В пръсти и в очи втъкавах
на страстта парливи тайни –
друго нищо не признавах…
Боже, колко съм невечна!
Във очи и в звездопади
търсих своята човечност,
мамих трескаво пощади…
Колко много зли надежди
ме измамиха по пътя!
Свалях своите одежди
и във погледи се къпех…
И сега във мен изгаря
невъзможното, що криех
от очи и от забрава
и със топли думи миех.
Нося върху длани изтънели
само обич – болна и обречена,
грехове безумно смели,
сънища от мен отречени…
Боже, колко съм преходна!
Вия с бяс, че всичко свършва.
Обичта ми първородна
може би ще ме прекърши…