Мрачно и тъмно стана,
дъжда в снежинки полетя
студа сковава всичко,
а душата тихо осиротя.
Едва ли това което става
може да ме промени.
Не! Не е за първи път,
а ти по пътя си върви.
Ще имаш пътища прекрасни
с много ласки и пързалки.
Това ти просиш си отдавна,
сега го грабвай и върви.
А ти, добре си ми дошла,
бабо Зима, снежно бяла.
Ти си радост за децата
със бели топки и игри.