автор: mitkoeapostolov

~Timeo Danaos et donna ferentes (Vergilius)

Превозното средство намали, за да избегне дупките и неравностите по асфалта. На входа на бившето селско стопанство (ТКЗС) на село Изворово настилката изчезна и на нейно място се появи кална локва.
Отстрани, на две олюпени железни греди, бял мерцедес от деветдесетте, разяден от ръжда, оглеждаше с пренебрежение неканения посетител.
Стопанството се простираше на няколко декара земеделска земя, разстлана по южния склон на селото. В долната му част се подпираха изоставени земеделски постройки с паянтови основи и почти срутени покриви - най-вероятно бивши хранилища за пшеница и царевица. В горната стърчаха две по-нови - едната явно се използваше за склад на слама, а другата бе цех за обработка и съхранение на зърно.
Колата паркира пред пристройка на цеха - санирана, боядисана в бяло, благоустроена за живеене сграда. Отпред се мотаеше работник с цигара в уста. Отстрани имаше малка дървена масичка, около която бяха насядали четирима мъже.
Младият българин слезе от колата.
- Къде е гъркът? - попита той преминаващата покрай него бременна жена.
- Ти ли си за рентата от Царевци?
- Да.
- Ей сега ще го извикам - съобщи жената и се отправи към масата със събраните мъже.
Младежът чака тридесетина минути, през които се разхожда нагоре-надолу покрай плевнята. Сухата прах се вдигаше след краката му и отлиташе към жълтата слама, навита на кръгли бали, подредени в плевнята като курабии.
Изведнъж се чуха викове. Единият от мъжете обърна масата. След това хвана този срещу него за яката на якето и понечи да го удари, но се спря. После размисли и го бутна на земята. Другите гледаха втрещено и не смееха да се намесят.
- Успокой се бе, човек! - чу се умолителен глас.
- Как да се успокоя? Няма да се успокоя! Исипи му двадесет килограма псеница на цимента да си ги събира.
Едрият закръглен мъж, който крещеше, изостави изумените мъже и се отправи към младия българин. Исполинската му осанка се придвижваше бавно, като мечка, изправена на два крака. Късоподстриганата му коса издаваше напреднал стадий на оплешивяване. Запотената му глава лъщеше. Насред червендалестото му лице шареха две малки сини очички.
- Добър ден, приятно ми е - протегна лапа той. - Извинявайте за този цирк, но тези хора са люди. Казват, це съм им обработвал нивата без договор, а сега искат рента. Като им каза да подписем договор, отказват, а си търсят рентата. Така не става! Влезте, влезте - подкани той младия човек. Изкуствената му усмивка разкриваше едри предни зъби, като на бобър, които бяха леко изкривени навътре и пожълтели в допирната си точка.
Угриженото лице на бременната му съпруга съпроводи младежа вътре в къщата. Тримата седнаха на правоъгълна маса в средата на стаята. Единствената друга мебел бе голяма камина.
- Първо искам да ти се извиня, це досега не съм ти превел парите за рентата. Много работа имам.
- Разбирам.
- Ето сега сте ти изплатим всицко за две години - каза гъркът и извади няколко банкноти. - Но да знаес, це тази година аз не съм влизал да ти ора нивите. Един турцин от Камбурово ги обработва, застото ги обявил за бяло петно. Но ти не се притеснявай. Мозес да отидес в Обстината и да си поискас рентата, той е задълзен да я плати. Ако отказе, мозем да го съдим. Ти само ми дай пълномостно и аз сте го съдя. Не заради мен - ако спецеля, парите сте ги дам на теб. Просто много поразии ми е направил, за осемдесет хиляди лева ме е лъгал и тъпкано сте му го върна. Гледа да изгони всицки българи и да им искупи нивите.
Младият мъж продължаваше да кима разсеяно. Разяреният грък пък се подклаждаше от собствените си думи и от червендалестото му лице се издигаше облак от пара, сред който блестяха пламъците от мълниеносните му сини очички.
- Трябвасе да си остана в Старозагорско - продължи да се самонавива гъркът. - Там хората са европейци. Тук са скотове. Ето, тръгнах да сея царевица днес, а циганите ми я изравят и я крадат. Не искам и да цуя за земя на север от Балкана, но инвестирах много пари, няма как да напусна. Хората са лъгани от разни измамници и си мислят, це и аз съм като другите - измамник. А ти ме виздас сега, всицко пластам, нали така?
- Да.
- Ако искате да продавате земята, аз естествено съм първият кандидат-купувац.
- Добре, ще го имам предвид.
Гъркът подаде още веднъж огромната си лапа. Младият българин я пое. Двамата излязоха навън, следвани от бременната жена, чието лице, за разлика от това на съпруга й, оставаше силно тревожно.
- Има някои, които като се отървават от земята, си мислят, це им олеква. А тя е най-вазната, да знаес. Земята!
- Така е - отговори твърдо младият мъж.
- Айде довиздане и ако има несто, звънни по телефона.
- Добре - съгласи се младежът и се качи в колата.
Октомврийското слънце беше заспало на хоризонта. Топлите му лъчи нажежаваха едрите буци на прясно изораната изпръхнала земя, която срамежливо очакваше живителните семена на новата реколта.