автор: tzvetcomarinov

Доктор Фратьо Фратев като млад лекар пристигна в селото ни по разпределение. Бившият и бъдещ столичанин не се впрягаше чак толкова с проблемите на местното здравеопазване. Насърчаваха го в поведението и кооператорите, които в
желанието да не изпуснат трудоден, караха я някак през куп за грош. Не обръщаха внимание на всяка настинка, по-лека рана и дори няколкодневно главоболие.
Обилното свободно време докторът използваше рационално, прекарваше го в селската кръчма. Където за него като по-специален човек, винаги имаше изстудена ментичка. Тия часове бяха сякаш най-блаженните в сивото му ежедневие. За разнообразие, поставяше в заведението и диагнози на съвсем нуждаещите се от медицинска помощ.
Веднъж към медицината пристъпи и бай Тошо Коновски. Да не изгуби човекът утрешния трудов ден, вярно и рационално беше решил, че и в кръчмата може да получи медицински преглед. Оплака се той на две на три и при това го направи доста стеснително.
- Докторе, нещо ме мушка в гърдите. Кашлям и то много силно.
Не беше първия случай до сега. За такива като неговия, Фратьо Фратев не тичаше до амбулаторията, а носеше в малката лекарска чанта със себе си кочан с медицински бележки. Изписа му набързо лекарство, което всеки по-интелигентен знае за какво се взима, но бай Тошо Коновски остана доволен. Нали получи рецептата за която няма да загуби дори минута от драгоценния трудоден.
След няколко дни, пак в нашата селска кръчма се проведе нова, малко по-задълбочена консултация по здравето на бай Тошо.
- Абе, докторче, - оплака се отново селянинът. - Какво беше това лекарство, дето ми съсипа червата. Заради него съм обиколил целия двор.
- А като клякаше, кашляше ли? - поиска уточнение с най-сериозното изражение върху лицето младият лекар.
- Кашлях здравата, докторе.
- Е, тогава не се притеснявай - успокои го бъдещият софиянец. - Бабата със сигурност ясно е чула и запомнила добре, къде утре да мине с кривата лопата.

Цветко Маринов