автор: Milvushina

Мечтата на Оног (19), може да намерите тук.

Полуоркът падна като бомба върху Гаргасон. Двамата се сборичкаха. Въпреки немощния си вид на старец, магьосникът се оказа корав противник. Той засипа болезнени заклинания по гърба на Оног. Полуоркът, изтощен от левитацията, едва успяваше да отбие ударите. Валора му извика да се пази, но в същия миг един огромен котарак му се нахвърли и го изподра. Гаргасон се изправи на крака като ругаеше цветисто, бръкна в джоба си и хвърли шепа прах в очите на врага си. Последното, което Оног чу преди да изпадне в несвяст, бе отчаяният вик на Валора.
Когато се свести, се намери в лабораторията завързан за стол. Гаргасон грубо наливаше нещо в устата му. Оног се опита да плюе, но блудкавата течност заплашваше да го удави и той преглътна насила.
- Видя ли, не е толкова трудно. Не се бой, не е отрова – бъбреше оживено Гаргасон. – И една лъжица чай от корена на вилняк е достатъчна да забравиш за магията. Дори не се опитвай. Всеки опит за заклинание ще ти докара единствено тежко главоболие.
- Пусни го, проклетник такъв!
Гаргасон се обърна назад към Валора, която напразно се опитваше да се освободи от веригите си. Той й намигна, а тя започна да се мята още по-настървено.
- Ако можеше да убиваш с поглед, любима, щях да падна покосен – ухили се Гаргасон. – Колкото и да си ми на сърце, като домакини трябва да обръщаме внимание първо на гостите си. А какъв специален посетитил само е дошъл неканен у дома! Виж ти, виж ти. Орк магьосник! – Той зацъка с език и поклати глава. – Какво ли не бях виждал, но това, признавам, ме изненада. Откъде го намери това чудо на чудесата, Валора? При това не само се престува на магьосник, ами и носи медальон от Съвета! Ето го къде го е скрил!
Гаргасон извади медальона изпод робата на Оног и с един рязък жест скъса верижката.
- Това повече няма да ти трябва! Моята гълъбица се оплаква, че съм я товарел с къщната работа. Нейните нежни ръце не са създадени да търкат подове, затова с тази задача оттук насетне ще се нагърбиш ти. А щом стана дума, с глупавия си щурм прекъсна ритуала по затвърждаването на нашата вечна любов с Валора. Но всяко зло за добро, драги магьоснико-орк! Дойде тъкмо навреме, за да станеш свидетел на голямото събитие!
Гаргасон театрално взе стъкленицата с тъмната отвара и я вдигна пред очите на Оног. Въпреки че бе пребит и всичко го болеше, полуоркът впрегна цялата си воля за едно-единствено заклинание. Нищо не се получи. По-лесно щеше да бъде да се задържи върху въже на обувки с висок ток. Той изпъшка, а в отчаянието му погледът му се насочи нагоре.
Оног премигна на парцали. Неговото куче-голем бе застанало до ръба на дупката в купола и наблюдаваше господаря си в готовност. Оног бе забравил за Брон. Той подсвирна, а металното куче показа глава през дупката. В това време Гаргасон бе зает с Валора, която някак бе успяла да скъса веригата на десния си крак и го бе ритнала здраво по задните части.
- Знаеш ли какво е това? Ето тук в стъкленичката? – попита магьосникът-ренегат, щом отново върза алхимичката. – Не, не се измъчвай да отгатваш. Любовна отвара е. Само една глътчица от нея ще накара моята прелестна гълъбица да се влюби в мен до полуда. Ще пийне, ще ме погледне и ще е моя завинаги!


________________________
Продължението можете да намерите в предстоящото книжно издание.