Като хиляди стрели
се забива самотата в мен
и умира моето очакване
денят да помълчи и да почака
да се събудиш в моите очи.
Да изплуваш от ирисите ми ,
за една прегръдка, съживяваща,
след това обратно да се потопиш.
Денят отива си с едно умиращо очакване,
да се събудиш в моите очи.
Не е безвъзвратно загубено,
докато не се стъмни.