автор: stiphenstrash

Златоградец е романтично,но определено шокиращо название за невзрачно селце,забутано в дън гористи дебри.Поне до неодавна за него бяха чували само тесен кръг иманяри и любители на истинско овче сирене.
В неговите околности още стърчат руини на древно селище,прочуто някога,според легендите,с опитните си златари,чиито бижута се търсели във Византия и Мала Азия заради тънката си изработка и оригиналност.
Но когато студенти от Историческия факултет на Софийския унивирситет,предвождани от известен професор,започнаха археологически разкопки в тамошната местност Айшекулак,селцето неочаквано доби известност чак до областния център.При това причината не бяха някакви откри изключителни артефакти,а едно чаровно създание с дълги черни коси,което на обекта излагаше под лъчите на утринното слънце всеки сантиметър от изваеното си полуголо тяло.Това караше местните жени да се кръстят боязливо,макар че по-късно се отрази върху прираста на оредяващото население,което пък заради тукашният учител,изпълняващ по съвместителство и длъжността "директор"на скромното основно училище,набелязано от Министерството за закриване.И докато красивата Радостина бе за тамошните мъже недостижим,но реален сексуален обект на върховни плътски щения и основната тема на шегаджийски закани в селската кръчма,за Илия Младенов,към когото всички се обръщаха с уважителното "Даскале",това бе идеалната жена-приказно създание,което докосна най-нежни кътчета в закърнялата му душевност на стар ерген.Той дори й посвети стихове,каквито не беше писал от ученическите си години:

За мен си неземната,загадъчна Нибури,
посланица на богове и фараони,
познала блясъка на злато,пясъчните бури
и мечовете на сурови римски легиони.

О,чуй звъна омаен на Орфеевата лира,
възраждащ спомени за стара слава многолика!
Пробужда тя не сладък трепет,а сълзи напират-
припомнят ни плача на страдащата Евридика...

Един познат на Даскала случайно зърна върху бюрото му листа с нахвърляните строфи.Дори успя да ги прочете,преди домакинът да го е забелязал.Той беше странна личност.Никой не знаеше родното му място и какво е основното му занимание.Страстен иманяр,той кръстосваше местата,около които витаеха легенди за заровени съкровища,чакащи своя откривател.Имаше джип,разполагаше с модерен металотърсач и връзки,които му осигуряваха значителна свобода при практикуването на съмнителното му хоби.Посещаваше от време на време даскала,защото знаеше,че ученици и родители носеха за училищния музей намерени из ниви и темели стари монети и дребни антики.Даскала с неохота му отстъпваше някой нахотки срещу спонсорство за наложителни ремонти и пособия за училището.
На другата сутрин селския учител с раздразнение установи,че въпросния Коко ухажва неговата муза,която вече с интерес разглеждаше прочутата му сикакузка тетрадрахма-неговата гордост.От нея били познати само четири броя,оценявани на 250 хиляди швейцарски франка.Заради въпросната монета,която за познавачите бе фалшификат,зевзеците го бяха прекръстили на "Коко Тетрата".Забелязвайки Илия,той ехидно се провикна с фалшив патос "О,Нибури!,което видимо развесели събеседничката му.След това го нахока.
За скромния,начетен учител,на чиито интелектуална и чисто човешка помощ всеки съселянин можеше да разчита,тази груба реплика,ни в клин,ни в ръкав,и то пред дамата,която обожествяваше,беше върхът на кощунството.Дори не намери за необходимо да обясни на нахалника,който също бе разчитал на неговите знания,че фараоните са имали големи хареми.Той си тръгна обиден твърдо решен да накаже нахалника заради опитите му да отнеме дамата на сърцето му.
Още същата вечер,върху обработена преди години лично от него фина ярешка кожа,той написа с разкривени църковнославянски букви:"Опри рамо в стрелата и направи десет разкрача в обратна посока.Копай там,но внимавай да не счупиш съда,съхраняващ накити на местни златари,които гилдията зарови по време на османското нашествие.Иначе проклятието,което ги пази,ще те убие!Внимавай и не пожелавай веднага да видиш какво си придобил.Прибери се в собата си,почисти я старателно и след като се помолиш бога и благодариш едва тогава със всичка сила счупи гърнето на заслания с нови черги под,за да не загуби и аспра от съдържанието му.Така и злите сили пазещи това съкровище ще се оттеглят в пъкала."
Даскала сви на роло пергамента,привъзвайки го с лентичка от същата кожа.После извика байчото,който в учебни дни биеше звънеца,грижеше се за порядъка,палеше печките през зимата и поддържаше огъня им,а по съвместителство изпълняваше и ролята на селски гробар.Връчи му свитъка и го инструктира да го предложи на Тетрата срещу стотарка,обяснявайки,че го е намерил в запустял стар гроб.
Цели два дена местният културтрегер не се мярна сред студентите,но бе сред първите,които разбраха какво се е случило в впоследствие.
Коко клъвнал моментално,защото много добре знаел за каква стрела става дума.Тя било отдавна познат на иманярите нишан,приличащ на опъната тетива,издълбан върху отвесна скала в близост до Айшекулак.Мнозина опитали късмета си,но в района,към които бил насочен лъкът.Заклетият иманяр още същата вечер с металотърсача открил в указаната посока старо гърне,чийто похлупак бил залепен.При други обстоятелства едва ли би се стърпял да провери на мига какво е открил.Но той предпазливо разчел,че ще срази окончателно сърцето на чаровната Радостина ако тя присъства на описания ритуал и получи някой от уникалните златни накити.тъкмо щял да й покаже и друго рядко притежание-килим от 17 век,"тебриз",придобит за голяма сума след "освежаването" на една от най-старите джамии в България.
Но когато гърнето се счупило,оказало се,че долната му част била изпълнена с катран и някаква отвратителна течност,а вътре вместо злато и бижута имало само ръждясали пирони,бурми и стари капачки.
След кратка,достойна за камера,пауза,Тетрата изревал цветиска каруцарска ругатня заради унижението,съсипания килим и загубения шанс да дпечели сърцето на гостенката.А тя,решила,че се подиграл с доверието й,забягнала със завиден спринт навън.Разказвайки на колегите си преживяното,осъзнала комичността на ситуацията,когато всички изпоналягали от смях.
Скоро студентите се прибраха в столицата и селцето заживя с обичайните си скучни делници.Само даскалът видимо се промени.Започна да обръща повече внимание на външния си вид,канеше в ергенската си квартира колежки от околните села.Те видимо се впечатлиха от снимката му с прегърналата го черноока красавица,достойна за корицата на списание "Вог".
А Тетрата повече не стъпи в Златоградец.