автор: argonyk

На разсъмване още денят се размъти.
Стана мрачно, почти като в ад.
Махмурлукът е стиснал със клещи умът ми
и не сещам умора и глад.

Не проклинам ракията снощи изпита
и не псувам кръчмаря проклет.
Само тънка дантела от мисли заплитам
по обратния вчерашен ред...

А неделята вчерашна беше чудесна
и вещаеше само уют.
Като мълния радост у мене проблесна
и от радост приличах на луд.

И до мръкнало чаках съвсем по момчешки,
да ме срещнеш със поглед зелен...
Но нали съм, разправят, от раса човешка -
не от радостна кал съм слепен.

После беше ракия. И дим от цигари...
и в душата ми празно и мрак.
Ала не от ракията днеска му пари,
на поредния влюбен глупак...