автор: Lss

Самодива във бели одежди
във съня ти се плъзва за миг.
Утринта обещава надежди
и те буди със светлосин лик.

В бързоструен поток се измиваш
и донасяш във стомна вода.
После сръчно набираш коприва
и вариш за децата чорба.

Синовете изпращаш с усмивка,
с дъщерите предеш до среднощ.
И ръцете не знаят почивка –
как намериха толкова мощ?

Песни пееш, във чергите вплиташ
своя чист многоцветен живот.
Ненатрапчиво Бога почиташ.
Своя залък изкарваш със пот.

Тъй във труд дните твои изтичат,
сякаш без да оставят следа.
Но смехът и сълзите се стичат
и белязват неравна земя.

Ти съпруга си, майка и баба,
господарка на таз планина.
Горда българко, теб поздравявам
и с душата към теб се стремя.