автор: melina

„Човек ли си?Цял ден сечеш в гората
След туй-в града със пълната кола.
Продаваш ги и хлътнеш в механата.
пропиваш си труда на хакерня!“
„Ми то е тъй бе, Гинче.Като влезнеш
От тоз едно,след туй от някой друг
След туй от тебе пък,след туй замезваш...“
„След туй го знам-без грош и с махмурлук!“
„Аз крив ли съм? Баш дето ми е пътя,
До моста ще отварят механи!
Как да не влезеш тъй да му гаврътнеш?“
„Как!Като мъж!Мини и замини!“
„Защо?“ “Ей тъй!“ “Отде пък го измисли?“
„Да се докажеш като мъж!“ „Дрън-дрън!“
„Кажи си го направо-не ти стиска!“
„Ще мина!Утре!““Бре!Ха бакалъм!“
Той мисли,тя до утре ще забрави.
А Гинчето, да тръгне за сеир
Из трите махали да го разправи.
Причакват го до първия баир.
До моста. Чакат. И му се подхилват.
А някои си бият и облог.
Задава се той-леле майко мила
От сутринта съм жаден като смок.
А кръчмата като девойче смигне
С прозорчета-очички:“ти си бил
Под чехъл,а?“Но ако не подмине-
Пред цяло село става за резил.
Ни тъй,ни инак.Е,добре:да става
Каквото ще.“Дий!“-шибва Карагьоз.
Преглъща и наперено минава
Край кръчмата по дяволския мост.
Отсреща се изправя и отсича:
„Доказах ли ви?Минах!Айде пак
Във кръчмата обратно-черпя всички.
По две оки и нещо на калпак.“