Работил съм къде ли не,
уж за пари, но и за слава.
Работил съм какво ли не,
но все за боба и за хляба.
Да поработя пробвах и навън,
но като тегля днес чертата-
просто спомен, или тъжен сън,
сега съм си на топло- до жената.
Работих си, нормално поживях,
и от любов преливаше душата.
Неусетно, без да искам остарях,
но още търся в тъжното- майтапа.