автор: stiphenstrash

Бай Георги Мокрия от дълги години стопанисваше пивницата в селото и се славеше като най-добрия кръчмар и зевзек в околността. От личен опит знаеше, че пиенето върви по-добре с хубаво мезе.
Затова беше усвоил майсторлъка за приготвяне на най-вкусната скара на дървени въглища,и млякото от овчето стадо,което отглеждаше,заквасваше собственоръчно по стара българска рецепта.Да не говорим за пивкото вино и гроздовата скоросмъртница-собствено производство!Който само беше чувал за тях-идваше да опита,а който беше опитал-не можеше да не повтори!Дори чужденците от автобусите,които спираха за кратка почивка пред заведението му,си облизваха пръстите.Нямаше някой,който да не запомни двете думички:"Шопска салата".За първенство в приготвянето на този специалитет в надпревара спореха Сърбия,Румъния и Черна гора,но Мокрия я приготвяше по древна тракийска рецепта.
Веднъж в селото спряха двама японци.Оказаха се дипломати.За краткото време,през което останаха в заведението,поръчаха шест салати!А когато опитаха и от скарата на дървени въглища,бяха направо очаровани.Дори започнаха да подпитват Мокрия как точно се приготвят тези вкусотии.А той хитро се усмихваше:
-Това са древни тайни на българската кухня,която сме усвоили от траките,а те пък ги узнали от атлантите, които след Потопа дошли по нашите земи.
/Тук може би е мястото да споделя,че едни от селяните казваха,че слагал бяло вино в каймата,други-че тя отлежавала,залята с бира.Важното е,че резултатът винаги беше отличен!/
После,като добър търговец,продължи:

-Да оставим това!Виждам,че разбирате от хубави мезета.Затова,като на добри клиенти,ще предложа да опитате и от моето овче кисело мляко.Надявам се и то да ви се хареса.
Не само им хареса!Бяха готови да предложат дори валута,само и само да чуят тайната за приготвянето на този еликсир.Но Мокрият остана непреклонен.Само на изпроводяк подхвърли:
-Това кисело мляко възвръща младостта и удължава живота.Следващият път,когато дойдете с още ваши сънародници,може да ви разкажа...
Японците много сърдечно благодариха и продължиха по пътя си...
Не мога да опиша каква бе изненадата на всички в селото,когато в разгара на жътвата,се изсипаха три автобуса японци,начело с дипломатите.Водени от стремежа си за здравословен начин на живот,за нула време те изкупиха всички местни продукти от селския магазин.селяните гледаха учудени,само Мокрия запази спокойствие.Свика набързо приятели и роднини,разпореди се и те хукнаха към градините си за чушки,домати и всичко друго,необходимо за шопската салата.
Добре,че вчера бяха напълнили и хладилника,та стрина Веса забърка кайма колкото за един кавалерийски полк.Мокрия покани двамата дипломати,показа им подправките,с които докарваше неповторимия вкус,изсипа и една кана течност/дали бира или бяло вино,аз не можах да видя/,обяснявайки:
-Така каймата трябва да престой до утре,но понеже туристите са гладни,аз веднага ще запаля скарата.
И докато той се суетеше около огнището,притеклите се помощници извадиха маси и столове,като за голяма сватба,и ги наредиха на площада пред кръчмата.
Притичалия кмет,запъхтян,попита:
-А бе,Мокрия,кого ще женим днес?
На което бай Георги,голям зевзек,веднага отвърна:
-Какво да се прави,кмете,нали малкия син учеше в Япония!Та там да вземе да го хареса една японска принцеса и ето,сега ги годяваме!
-Не думай бре!възкликна кмета и бързо разказа на цяло село за това чудо.
Само хората около Мокрия се подсмиваха дяволито...
Веселбата вървеше отлично.А след като гостите опитаха и от скоросмъртницата,собствено производство,всички-и българи,и японци,затропаха нашенска ръченица.Когато пък,накрая,поднесоха и прочутото овче кисело мляко-нямам думи,с които да опиша възклицанията,след всяка поднесена към устата хапка...
На тръгване,японците обещаха,че догодина ще дойдат десет автобуса...
От тогава Мокрия и кмета се чудят откъде да намерят пари,за да построят малък хотел в селото.
Сложиха и нова табела на кръчмата-"При японската принцеса".