За тебе се разтварям като цвете,
огряно от пустинно слънце.
Гърдите ми нефритени, и двете,
очакват пръстите ти тънки.
Копнее кожата ми безутешно
любовно драконовско мляко.
Хиляда и една различни грешки
привличат ме към тебе, Някой,
когото знаен тъй и не познавам,
но много дълго те очаквам.
Даряваш ми томителна забрава,
догдето от екстаз проплаквам,
догдето са присъда часовете
и няма нощем, няма денем.
За тебе се разтварям като цвете,
надмогнало самото Време.