автор: perlita

От стари кръпки плат
уших едно одеало
и завих премръзналата си душа.
Загасих фитила
на онзи стара лампа, останала от баба,
и поставих в печката дърва.
Проблеснаха като слънца,
за да се надигна слънчогледово,
мислейки,че е април.
Но избухнал бързо и угасващ
се оказа огънят.
Повяхнала обратно
слънчогледово се скрих
под едно одеало ,
ушито от парчета плат.
И така на тъмно,
преди да се разчупя на парчета
сама въпроси си задавам -
„Какво ли още времето от мен ще вземе“
и“ какво ще има да ми дава“?