автор: arkoudaki

Далечни и близки пристъпват
годините,
побелели, остарели дори.
И артритно провлачен
този пъзел живота,
във магически ред ги реди...
Тук ще сложи горчилка,
там приятел добър,
като тънка престилка
спомен стар със чадър.
Храм на патил мъдрец
и полѐта от радости,
звънък смях от синчец
по човешки повлякъл ни...
Все уроци за полети
на мечтите презрели,
топъл полъх на вятър
във коси помъдрели...
Трудно, знам, се реди,
казва той и въздиша.
Аз притварям очи...
Феникс съм... И се раждам
от нищото!!!