автор: ahilbg

Изморих се да те търся ,
себе си без да намирам .
Искам да се отърся
от всичко, но знам , че не трябва да спирам .
А може би точно краят
отново ще бъде начало .
Ще се озова някъде в безкрая
сред тишина , в която времето е спряло .

Ще приседна за почивка под тези призрачни клони .
Ще повдигна глава към небето .
И последният лист се отрони .
Ще застлае нежно земята като своите братя милиони .

Ще заспя сладко сгушен в приятна умора .
Ще сънувам как отново е лято и се радваме на простора .
Как оставяме следите си в мокрия пясък
и се любуваме на звездите .

Как се гоним на плажа с пламък в очите
бризът носи смехът ти и лудият крясък .

Зимата ще дойде красива и бяла .
Ще ме завие учтиво под своето одеало .
В моя блян ще бъдем давма с тебе пак навън
в последния ми вечен зимен сън