автор: perlita

Думи, думи, думи,
напразно изхабени
от пошли хора в пошло време.
Жал ми е за тях –

за думите,
те хората са ясни –
тела разхождащи се празни.

Думи - захабени,
захвърлени и омерзени,
използвани напразно, безсмислено и не ясно.

Жал ми е за тях,
за мен
и още някой ,
намиращ вяра сред тълпата.
Вяра – това е дума,
с която днес ковем съдбата!