автор: vladun

Морето днес беснее и бълва пяна бяла.
И лодката по чудо до бряг се е добрала.

Ще продаде рибарят оскъдния си улов,
цял ден след туй ще пее, ще плаче като улав.

Съдбата си моряшка до семка ще проклина,
докато грогът черен накрай съвсем изстине,

докато бризът духне крайбрежните фенери
и докато морето спокойствие намери.

А щом Нептун, неканен, пак гузно се дотътри,
морякът ще го фрасне по божията мутра.