автор: ringo

Сънят под миглите ми бяга.
В душата ми сега вали...
И тук - отляво, ме пристяга.
Дали ще отболи?...Дали?...

На зазоряване поемам,
градът когато още спи.
Най-скъпото със мене вземам –
куплет от твой любовен стих.

Светът голям е и безкраен,
все някой ще ме приюти.
Но ще ми бъде пусто, зная -
далеч от мен ще бъдеш ти...

Когато вечер се прибираш
след тежкия, безкраен ден
сама във пустата квартира,
ти слагай прибор и за мен!

Налей по чаша старо вино,
и мълком с мене се чукни...
Отпий за минали години,
за шеметните луди дни !...

Разсъмва. Време е да тръгвам...
А беше хубаво, нали?...
Глух стон от тебе се изтръгва...
Прощално в нас вали, вали...