Казва - Божи човек е сега.
Развълнува гръдта ми корава!
Уморена, прастара земя -
го посрещам с игличена лава.
Имам толкова много чеда...
Него чаках - жадуван полазник.
Устоявах в беда след беда,
с урожай от стипчиви зарази.
Той разбира, че е закъснял.
Грозно капе косата ми сива.
Стиснал седем светулки в ръце -
да го чуя, се моли. Посял,
бил в тревите покайна молитва.
Но не знае оттук накъде...