автор: chavdarov

Те се бъхтят по гари и тромави влакове,
мъкнат в чанти душите си пак недокърпени
и все бързат към вехтите лудници,дето ги чакат
раздвоените рожби с лица като нервни чекръци.

А докато кандилкат се в пътя без изход
пред очите им пусти и толкова рохки
Господ драска предсрочни писма до поискване –
индулгенции нови за клюките хорски.

После среща ги бремето в дрипи решетъчни
под ръка с дечурлигата вечно безумни –
тази странна разходка напомня на шествие
от безсънни палячовци в гаснеща музика.

И засяда в гърлата въздишка студена,
сякаш ехо противно на вик от отвъдното.
В миг наостря уши самотата,а сълзите делнични
вместо вън да се губят,попиват навътре.

Цял живот тези майки не са както другите,
тях до гроб ще ги юрка безродна прокоба –
щом решат да заченат,мечтите им рухват
и мутира нещастното семе в утробата.