Удариха ме вече шестдесет.
И както всеки удар, мъничко боли:
за позабравена невинност,
за премълчаните вини,
за нощите с приятели и песни,
за истини изстрадани, нелесни,
за искрите, потънали в небитието,
за сънищата, не достигнали небето....
Но днес съм горда и щастлива,
Че имам сили, че съм жива-
пролетите да посрещам с радост
с душата си – чиста и млада
и напук на всички зодиакални прогнози
и различните лекарски диагнози,
на младите за работа се не давам,
макар годините си да уважавам.
Ходя, творя, мечтая и пея,
на внуци се радвам, свободно живея.
Бавно, но сигурно помъдрявам
и като зряла лоза еликсир сладък раздавам
Обичта ми прелива в душата.
Аз съм жител щастлив на Земята!
11.10.2013г
Хасково