автор: dressy

когато започват морските ти сънища
Елзе
мога да покрия с мъх
всички застигнати в тъмното мисли
когато затваряш краката си

над кръста на побеснелия свят
поемаш в дълбините си
вятъра му
душата му
деня му

не искам нищо Елзе
само танц с превързани очи
в който любовта залива света
от един отминал септември
а ти си пяна от сълзи
отронени от кит с прободено сърце
отлиташ Елзе
в мигове съществуващо щастие
оставило тънка следа от червило
по ръба на копринения ти чорап
преди да се обесиш Елзе
в очите на сляп музикант
оплождащ секундите светлина
тих и незапомнен

в морските ти сънища
мога
да те издишам в бял безпаметен лист
прикован към електрокардиограмата
на онзи лъжовен живот
в който си Елзе
с розов дъх
и тишина

обсебила тъгата ми до пръсване