автор: traveling_musician

Здравей, звънче! Здравей, момиче!
Аз бях приятелят на Питър Пан.
Летяхме с него, с тебе, с всички -
към приказния свят или обратно.

Летежът бе и страшен, и безстрашен.
Прелитахме над Южната звезда.
На изток леко се развиделяваше,
когато стигахме Небивала земя.

Да, ти във Питър беше влюбена.
Той бе велик и елегантен хулиган,
кошмар за онзи Хук със куката,
въобще - миниатюрен великан.

Но в приказките или във съня
животът е с човешката си маска -
усмихната, ако е на бедняк;
намръщена, когато е на властник.

Пиратите край мен са много още.
И мощно плава мрачният им кораб.
А в любовта и в жалката си роля,
усмихвам се. И вдигам тостове

за времето прекарано със тебе,
което всъщност даже не е идвало.
Но като звънне източния хребет,
аз всеки път на пръсти се повдигам.