автор: arkoudaki

По пътя няма вече светлина.
Полетата пристъпват в снежен мрак.
Лапавица. Ботушите тежат.
Дъхът прерязва на кристали
и зъзнещи шинелите вървят...
Изцвили кон. Откос картечен.
В оранжаво небето закрещя.
И падаше, пропадаше обречен...
Кръвта издайнически разцъфтя.
По пътя няма вече светлина.
Полетата пристъпват в снежен мрак.
Проплака сова... После тишина.
Годините пречупени мълчат!!!