автор: dobilz

Това е животът ни, скъпи приятелю!
Бях в Копривщица. Синята къща е паднала!
Огромният бор е отсечен и лозата я няма,
Само майката плаче още в шепите каменни.

Посивяха косите ни, натежаха телата.
Калдъръмът е глух, а дуварът посечен.
Любовта ни я няма, стари приятелю!
Жълти листи на вятъра и прах във нозете ни!