автор: missana

Умираш в мене, мой живот, без глас...!
С моите очи, в какво се взираш още?
С моите ръце, какво докосваш пак?
Над сянката ми въгленът ти пише
с огъня на тленната си страст.

Пренасям те от детството непомнено,
а ти си слух - напрегнат вътре в мен.
Годините изплували в съня ми.
Викът на изгрева
разбудил ме за теб.

Умираш в мене, мой живот, без глас...!
А аз съм инвалидната количка
на детските ти радости и смях.
На младостта ти кратка и отминала.
На Истина
постигната след грях...

...И търся пътя в теб да се прелея
през пламъка на гаснещата свещ...

Зад нас остава всичко преживяно
с втренчен и самотен силует.